Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е

      Лекарят не е просто експерт, който работи ослепително или е направил неточност. Не е и единствено оня, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е само специалист, от който зависи здравето, а от време на време – и животът ни.
      Той е всичко това, само че и доста повече – тъй като зад всяко име с „ доктор “ начело стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, по какъв начин работи и по какъв начин почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „ Кой сте Вие, докторе? “
Д-р Станислав Георгиев приключва медицина " в Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора. От месец май 2023 година специализира детска пневмология и фтизиатрия във водещата университетска клиника в страната- Клиника по педиатрия на УМБАЛ " Александровска ". Редовен участник в конференции с педиатрична устременост и ваксинопрофилактика. Член на БЛС и Бълграската педиатрична асоциация.

Д-р Георгиев, по какъв начин решихте да се посветите на педиатрията? Изиграха ли роля в този избор фамилията, учебното заведение?

Избрах да последвам медицина на малко по-късен стадий от ученическите си години и това бе напълно осъзнато решение. Срещнах поддръжка от моите родители, от учителите и приятелите ми, макар че гимназиалното ми обучение бе напълно в другa сфера – приключил съм комерсиална гимназия. Oще с влизането ми в университета и за миг не съм си усъмнил, че педиатрията е тъкмо това нещо,, на което желая да се посветя.

Взех това решение още с първите извършения и лекции по педиатрия в четвърти курс. Детската шум, която се носеше из клиниката ме зареждаше, а това което сътрудниците намираха за плашещо и толкоз друго от патологията при възрастните, мен единствено ме мотивираше в допълнение.

За благополучие, попаднах и на чудесни асистенти, които в допълнение затвърдиха желанието ми да се развъртвам в тази компетентност и да я избера за собствен професионален път.

Всеобхватността на педиатрията ме сграбчи и ме кара да се стремя към нови познания, с цел да бъда в оптималната помощ на пациентите си.

Кои бяха най-хубавите Ви учители в специалността – тези преподаватели, на които дължите най-вече за образуването си като персона и доктор?

Считам за свои най-хубави учители в тази компетентност проф. Петранка Чакърова, доцент Емилия Костадинова и доцент Христо Мумджиев от УМБАЛ „ Проф. доктор Стоян Киркович “ в Стара Загора. Те имаха основополагаща роля в моя път. За цялостното си образуване като доктор и персона дължа извънредно доста на проф. доктор Юлиан Ананиев. Това са преподавателите, които възпламениха в мен искрата за работа с деца и новородени, а в екипа на проф. Гергана Петрова и цялата Клиника по педиатрия към УМБАЛ „ Александровска “ срещам хората, които неимоверно способстват за моето естествено развиване напред по професионалния ми път.

Тук срещнах неимоверна поддръжка, която надмина и най-смелите ми упования. Тук открих моето „ професионално семейство “. УМБАЛ „ Александровска “ е мястото, на което се усещам потребен, оценен и „ вкъщи “, за което съм признателен на всички, с които имам щастието да работя.

Кои са най-големите провокации, с които трябваше да се справите като специализант по детска пулмология?

Отне ми известно време да вникна в цялата документи и блуждаене, чисто административно. Огромна поддръжка срещам в лицето на доктор Димитринка Митева, която като мой теоретичен началник ме направлява освен в специализацията досега, само че и със стандартите в Клиниката по педиатрия и тежестта да си част от такова значимо за цялата страна звено.

Как виждате професионалното си развиване след придобиването на компетентност? На кои тематики и проблеми от региона на детската пулмология бихте желали да се посветите в бъдеще?

След придобиването на компетентност, бих желал да се насоча и към втора – педиатрия. Интересите ми в детската пулмология са главно ориентирани към хроничните белодробни болести и торакалната ехография, която намира все по-широко приложение през днешния ден. С тънкостите и преимуществата на този способ на нас специализантите, ни разкрива доцент Сирма Милева. Като цяло ползите ми са в педиатрията като цяло, в ранното детско развиване и във ваксинопрофилактика.

Кои съгласно Вас са най-тежките дефицити в актуалната българска педиатрия? Как могат да бъдат преодолени те?

Проблемите са главно кадрови, само че също по този начин и материалната обезпеченост на някои педиатрични звена, главно отвън регионалните центрове. Положителни са стъпките за в допълнение финансиране за развиването на дефицитни специалности и районите с дефицит на експерти. Редно е да се обърне по-особено внимание на педиатричните грижи от властимащите, защото точно децата на България са нейното бъдеще.

В персонален проект на какво Ви научи общуването с децата?

За мен децата са едни „ дребни електроцентрали “, които ме зареждат всекидневно с сила. Харесвам прямотата им, която с възрастта сякаш ние, възрастните губим. Научих се на самообладание и вдишване на отговорност.

Кои са правилата, от които се ръководите в общуването си с родителите?

Откритост и поддръжка. Спазвам познатото кредо, че пациентът би трябвало да излезе от лекарския кабинет по-спокоен, в сравнение с е пристъпил прага му. За мен е извънредно значима противоположната връзка и се старая интензивно да наблюдавам положението на пациентите, които са потърсили помощ.

Как обичате да прекарвате свободното си време? Как си почивате най-добре?

Тук отговорът е елементарен - най-пълноценно за мен е прекараното време, пътувайки. Моето едва място е Италия и се пробвам да я навестявам най-малко 2-3 пъти годишно. Извън пътуванията спортувам интензивно, чета и художествена литература.

Ако би трябвало да обобщите с малко думи – мислите ли, че сте намерили призванието, на което ще останете правилен за цялостен живот?

Категоричен съм, че това е моят път. Не виждам развиването си в друга тенденция.